Дулово с корен от Дуло
И на прабългарски дух.
Никой не ще да забули
Образа на Аспарух.

Горд съм с твоята участ
Тя ми доказва,че ти, ти си
Ми святото чувство
Дето в сърцето тупти.

Свято е твоето име
То във кръвта ми тупти.
Толкова мирни години
Обичта ми искри

Времето смело ме връща
В днешния и бъдещ ден.
Вярвам в твоята същност
Ти си съдбата за мен !

Дулово, моя надежда
Всички мечти са във теб
Всеки със обич се вглежда
В твоето мирно небе.